Йога начин на живот
Системата на йога изгражда начин на живот, в основата на който е състоянието на хармония, баланс и спокойствие. Разглеждайки в детайли всеки аспект на живота, йога има за цел да създаде осъзнаване към всеки житейски етап. 
С по-задълбочено разбиране и грижа към себе си, всичко което изпитваме като част от житейския ни път носи опитност, към която се отнасяме като средство за израстване. Като ценен дар йога разкрива множество неподозирани на пръв поглед детайли от изучаването на себе си. И като ценен инструмент носи множество нови изживявания.
Развитието на добро взаимоотношение с йога практиката е развитие на добро взаимоотношение със себе си и със света. 

По пътя на Йога
Ащанга Йога - Осморния път на Патанджали 
В превод от санскрит: Аща означава - осем, а анга е "крайник" (като в преносно значение: път). Ащанга йога съдържа есенцията на сутрите на Патанджали, формулирани в осем стъпки, които са приети като основни принципи в практикуването на йога.
Това са: 
1. Яма - Първоначалното значение на яма е "юзда" или "повод". Така, както ездачът насочва коня с повода, така всеки практикуващ направлява своите усилия в правилната посока. Яма са универсални морални принципи, които практикуващия е необходимо да развие, за да може да взаимодейства в хармония с външния свят и хората в него.
Яма обединява пет аспекта: Ахимса, Сатя, Астея, Брахмачаря и Апариграха. 

2. Нияма – Това са лични принципи, насочени към нас самите. Правила и дисциплина за  вътрешно наблюдение. Те хармонизират вътрешните усещания и дисциплинират вътрешния ни живот. 
Нияма обединява пет аспекта: Сауча, Сантоша, Тапас, Свадхяя, Ишвара пранидхана.

3. Асана - Асаните са физическите пози в йога, които пречистват и укрепват тялото и духа. Патанджали дава описание на асаната като стабилна и удобна поза. Въпреки, че се изпълняват чрез тялото, асаните въздействат върху ума по психо-соматичен път. В Хатха Йога Прадипика Асаните са описани като първата стъпка, носеща на практикуващите стабилност, здраве, лекота и еластичност. 

4. Пранаяма – В превод Прана означава "дъх, дишане", "живот", "жизненост", "енергия". Аяма означава "удължаване", "разширяване". Значението на пранаяма е удължаване на дъха. Изразява се във всички фази на дишането, а именно: вдишване, задържане след вдишване, издишване, задържане след издишване; Практиката на пранаяма увеличава обема на белите дробове, подобрява жизнените функции на организма, и води до състояние на релаксация. 

5. Пратяхара – Терминът се състои от две думи: "прати" означава "против, срещу", и още "намаляване", и "ахара" е "храна", "нещо, което приемаме в себе си отвън". Често пратяхара се превежда като отдръпване на сетивата, но съдържа в себе си много повече значения. Пратяхара е двустранна, състои се в отдръпване от погрешната храна, погрешните впечатления и погрешните връзки, като същевременно се отваряме за правилната храна, правилните впечатления и правилните връзки. Овладяването на сетивата освобождава умът ни от излишното, за да се насочи той навътре. Установения в пратяхара може да съсредоточава ума си с лекота за продължително време. След като се овладее напълно пратяхара автоматично се появяват дхарана (концентрацията) и дхяна (медитацията).

6. Дхарана – Значението на думата Дхарана на санскрит е "концентрация на ума". Дхарана е пълната концентрация на ума в даден обект или мисъл. Тя е първата степен на медитация, в която потокът на мислите е овладян и вниманието на практикуващия е насочен само в един обект. Обикновено за обект на концентрация се използва тялото, някои от неговите енергийни центрове (чакри), даден символ (например ОМ), дъха и други. Чрез практиката на Дхарана се развива устойчивост на вниманието, което повишава и способността за съсредоточаване. Придобива се съзнателен контрол над ума и мисловния процес.

7. Дхяна – Значението на думата Дхяна е медитация. Тя произхожда от санскритския корен "дхи" - съзерцавам, "съсредоточавам се върху нещо". Дхяна е следващата стъпка след Дхарана и нейно естествено продължение. След като умът се фиксира върху даден обект в Дхарана и потокът на вниманието върху този обект остава непрекъснат, то практикуващият преминава в състояние на Дхяна. 
​
8. Самадхи – Патанджали описва последната стъпка от Ащанга йога - Самадхи така: "В дълбока медитация само есенцията на обекта остава да свети в ума; дори самосъзнанието изчезва в състоянието на самадхи". Това е единно състояние на съзнанието, в което умът става еднопосочен и съзнанието на медитиращия се слива с обекта на медитация.
Самадхи е свръхсъзнателно състояние на индивидуалното съзнание, в което се преживява единение с космическото съзнание.  

Първите четири стъпки: яма, нияма, асана, пранаяма са познати като външни (бахиранга йога), защото те променят външния аспект на личността, неговото поведение и действия, които са свързани с взаимоотношенията й в света, с концепциите за име, форма и идея.
Следващите четири стъпки: пратяхара, дхарана, дхяна, самадхи са насочени към вътрешна работа с ума, с цел постигане на цялостно и единно съзнание. Те формират вътрешната (антаранга) йога.
Всички осем стъпки са взаимно допълващи се, практиката следва да бъде разглеждана като цялостна дисциплина обединяваща всички стъпки.

​